Първоначално в http://www.planet4589.org/space/jsr/jsr.html. Отиди на главната страница.

Космическият доклад (JSR, Jonathan Space Report) се издава два пъти месечно. Той описва всички космически изстрелвания, включително пилотирани мисии и автоматични спътници. Старите издания са достъпни онлайн. За да получавате JSR всяка седмица чрез директна електронна поща, абонирайте се на http://www.planet4589.org/mailman/listinfo/jsr. Можете неограничено да възпроизвеждате JSR, стига да не го правят с цел печалба. Ако правите това редовно, моля уведомете Джонатан по електронната поща. Коментарите, предложенията и корекциите са добре дошли.
Можете да пишете на Джонатан Макдауъл на адрес planet4589 в gmail точка com.Вижте също:
JSR STOP PRESS – Планът на JSR за следващата седмица, актуализиран през седмицата.
GEOSTATIONARY SATELLITE LOG съдържа каталог на всички известни спътници, пускани някога в геостационарна орбита и тяхната сегашна позиция.
LAUNCH LOG – Най-добрият ми опит за пълен списък на всички опити за пускане на спътници.
Jonathan’s Space Home Page – Основната страница на сайта на Джонатан съдържа връзки към много други космически данни, които не са достъпни на друго място.
SATELLITE CATALOG – Моята версия на каталога на спътниците Space Command, осигуряваш препратка между каталожния номер и международното наименование. Корекции са добре дошли.

 

Космически доклад на ДжонатанБрой 707,
31 декември 2014 г.,
Съмървил, Масачузетс  Международната космическа станция
——————————————————–

Експедиция 42 продължава с командир Бари Уилмор, FE-1 Александър Самокутяев, FE-2 Елена Серова, FE-3 Антон Шкаплеров, FE-4 Саманта Кристофорети и FE-5 Тери Вирц. Союз TMA-14M е скачен на „Поиск“; Союз TMA-15M е скачен на „Расвет“; Прогрес М-25М е скачен на „Пирс“; ATV-5 Georges Lemaitre е скачен към „Звезда“. Dragon CRS-5 (SC7) се подготвя за изстрелване в Кейп Канаверал.

„Венера експрес“ и „Климатичен орбитален спътник на Венера“

——————————————————————————————-

Сондата „Венера експрес“ на Европейската космическа агенция е приключила своята мисия. Сондата е пусната на 9 ноември 2005 и влезе в орбитата на Венера на 11 април 2006. На 28 ноември сондата е на полярна елиптична орбита 328 х 63095 км х 89,9 градуса около планетата, загубила е двигателна тяга и контрол върху работата си, което е довело до загуба на контакт със Земята (някои фрагменти от телеметрични сигнали са получавани с прекъсвания и след това). Без по-нататъшно горене за повдигане на орбиталната височина гравитационният център за сондата (перигеят) ще спадне и сондата ще изгори в атмосферата на Венера в началото на 2015 г.

Междувременно екипът ISAS на Космическата агенция на Япония JAXA има големи надежди за своята забавена мисия за Венера през 2015 г. Космическият кораб „Акатсуки“ (Климатичен орбитален спътник на Венера, Planet-C) беше изстрелян на 20 май 2010 на 0,72 х 1,07 AU х 2,0 градуса хелиоцентрична орбита, която го е отвела към Венера на 6 декември 2010. Основнияt двустепенен (бипропилантен) двигател на сондата обаче не успява да завърши включването на орбита, и „Акатсуки“ прелетя покрай Венера.
През октомври 2011окисляващият компонент на двигателя е изхвърлен, за да се намали масата, и по-малкото едностепенно (монопропилантно) тласкащо устройство, използващо хидразин за контрол на реакцията, е използвано, за да откъсне сондата от слънчевата орбита, на която се намира след прелитането), за създаване на условия в края на 2015 г. за повторна среща с Венера. Сондата сега е на орбита 0,611 х 0,722 AU х 3,5 градуса около Слънцето в сравнение с тази на Венера 0,72 х 0,73 AU х 3,4 градуса (наклонът се отчита спрямо еклиптичната равнина на орбитата на Земята). Затова тя е най-вътрешната от всички активни в момента изкуствени планети на човечеството; само сондата Messenger в орбита около Меркурий е по-близо до Слънцето. Mariner 10 и Helios 1 и 2, през 1970 г., също са се въртели в пространството под Венера. „Акатсуки“ ще достигне перихелия на 11 февруари и отново на 28 август, преди да започне подход към Венера. Екипът на ISASвсе още не е финализирал новия план за вмъкване на орбита – опитът да се забави достатъчно сондата, за да бъде заловена от Венера, като се използва само RCS (reaction control system – система за контрол на реакцията) задвижване ще бъде впечатляващ трик, и им желая много късмет в опита да го осъществят. Неочакваният престой на „Акатсуки“ в слънчева орбита му дава възможност за момента да се фокусира върху научни изследвани извън Венера – учените са използвали неговите радиосигнали към Земята, за да вникнат в слънчевия вятър, разкривайки акустични вълни във външната слънчева корона до 20 слънчеви радиуса (Миямото и др., 2014 г., Astrophysical J. 797, 51).

Забележка:благодарности наC.HiroseотJAXA/ISASзаорбиталнитеданни на„Акатсуки“.

Yaogan 25
————–

Китай стартира мисията Yaogan 25 от Джикуан на 10 декември. YG-25 се състои от основен спътник и два подспътника на орбита 1100 km, 63 градуса, и това е петата подобна мисия.

 

Мисия Главен спътник Дата на изстрелване Настояща орбита (перигей х апогей х наклон RA на възел
Yaogan Triplet 1 Yaogan 9 5 март 2010 967 x 1212 x 63.4 33.7
Yaogan Triplet 2 Yaogan 16 25 ноември 2012 1039 x 1140 x 63.4 319.8
Yaogan Triplet 3 Yaogan 17 1 септември 2013 1053 x 1127 x 63.4 105.5
Yaogan Triplet 4 Yaogan 20 9 август 2014 1079 x 1100 x 63.4 33.9
Yaogan Triplet 5 Yaogan 25 10 декември 2014 1089 x 1097 x 63.4 320.2

  NROL-35
————

На 13 декември United Launch Alliance Atlas V е изпратен в силно елиптична орбита с наклон от 63 градуса. Полезният товар е вероятно спътник за разузнаване на сигнали с прикачен сензор SBIRS-HEO за ранно предупреждение като вторичен полезен товар. Ранните етапи на пускането са наблюдавани от много хора в района на Лос Анджелис; пускането на Centaur („Кентавър“) се е видяло от Великобритания и Ирландия около 05:30 часа координирано универсално време (UTC). Тази мисия използва за първи път новия RL-10C-1 двигателс горна степен (обновен от двигатели Delta IV RL-10В-2, заменили RL10A-4, използвани преди това); тристепенното горене, характерно за „Кентавър“, изглежда е било използвано с отделяне на космически апарат около 05:20 универсално време на орбита 2101 х 37748 км х 62,9 градуса (според наблюдения на полезния товар от любители). Смята се, че „Кентавър“ е изведен от орбита в 05:07 UTC с навлизане в атмосферата около 13:30 UTC, но не е каталогизиран; Анализът на наблюденията на Кеес Баса изказва предположение, че след изгарянето орбитата е била -140 x 36615 км х 63,9 градуса.

Yamal 401
————-

Yamal 401, комуникационен спътник на руската корпорация „Космически системи Газпром“ е изстрелян в геостационарна орбита от „Протон“ на 16 декември. Степента „Бриз“ достига -449 х 170 км х 51 градуса в 00:25 UTC, 171 х 173 км х 51,5 градуса в 00:31 UTC, 264 х 4996 км х 50,0 градуса в 01:41 UTC и 383 х 35 654 км х 47,7 градуса в 04:02 UTC.
Изпадащиятрезервоар „БризDTB“еизхвърленв04:04 UTC,аБриз/Yamal стигадоапогейс последноизгарянев09:03-09:16UTC,доставяйкиYamalв дрейф на геостационарна орбита1421 минути.DTBе проследенна орбита402 x 35534кмх47,6градусакато40345.

O3b Flight 3
—————-
Другквартетот сателитиO3bзашироколентоворазпространение на интернетса изстреляни на 18декември.Всеки спътникносимасив от12 чинии с насочено излъчване вKa честотния обхватиосигуряват капацитетзаинтернет доставчицив развиващия се свят. „СоюзST-B“(версия „Ариана“ на „Союз-2-1b“)излетяотКосмическия центървъв Френска Гвианаипоставигорнатастепенна Fregat S/N 133-01 на суборбита-1167х192 кмх5,3градуса в19:36 UTC на 18декември.Първотоизгарянена Fregatе в19:37-19:41UTC,достигайки орбита на установяване153х227 кмх5,2.Авторото, дълго горене в19:49-19:58UTCостави масива на трасферна орбита242х7875 кмх3,2грдуса.Следкато този масивстигадоапогей, 3-тото горенее в21:19-21:24UTC вкръговаорбитаинамален наклон 7820х7840 кмх0,04градуса.Космическите апаратиFM10иFM11 наO3b саизхвърленив21:28 UTC;малкодопълнителноизгарянев21:43 UTCкоригираорбитата на Fregatи космическите апаратиFM9иFM12саизхвърленив21:49 UTC.Допълнително изгаряне наFregatснижи празната степен до орбита7698 x 7836кмх0,06градуса.

Kondor-E
————-

Вторият спътник – заснемащ радар, „Кондор“, построен от NPO Mashinostroenie (Москва/Реутов) е изстрелян на орбита 498 х 501 км х 74,7 градуса на 19 декември на борда на ракетата „Стрела“, която е обновена балистична ракета UR-100NU, изстреляна от подземна установка. Този сателит, Кондор-E № 2, е версия за износ на космическия апарат и според сведенията е бил продаден на неназован чуждестранен клиент, съобщава организацията Defense Intelligence на националните сили за отбрана на Южна Африка. Южноафриканското правителство отказва да потвърди или отрече това, повдигайки въпроса, кой ще регистрира този сателит в ООН. Според баланса на наличните доказателства изглежда, че Южна Африка е действителният, макар и таен законен собственик на спътника. Възможно е за международните регулаторни цели на спътника да бъде дадено кодовото име Kosmos-2502 и да бъде регистриран от Русия. В моите собствени сателитни каталози обаче аз имам сега отделни полета за „състояние на регистрация на ООН“ и „реалното състояние на собственик“ и предлагам този спътник да се счита за южноафрикански сателит за статистическите цели в очакване на допълнителни доказателства по един или друг начин.

Angara-A5
————–
Първият етап на плана на Роскосмос „Ангара-A5“ се състои от четири съединени URM-1 ракети, задвижвани от RD-191 двигатели, съединени около втората степен, друга URM-1 ракета действа като изстрелващо ядро на ракетата носител. След старта в 05:57:25 UTC на 23 декември на четирите URM-1 бустера те са разделени в 06:00:55 UTC на надморска височина от 82 км; основната URM-1 e блокирана и отделена в 06:02:55 UTC на надморска височина от 148 км, повторно влизайки близо до Томск. Аеродинамичният нос е изхвърлен 10 секунди по-късно. Третата степен е URM-2, задвижвана от двигател RD-0124A; тя достигна ограничена суборбитална траектория и след отделяне от горната композитна секция, влиза отново във Филипинско море на разстояние 2320 км от площадката за изстрелване. Междувременно четвъртата степен, стандартната „Бриз-М“ (S/N 88801) задвижва масива до установената орбита 250 км, 63 градуса с изгаряне, започнало в 06:11 UTC. След движение по инерция до екватора, две изгаряния в перигей в 07:03 и 09:26 UTC засилват апогея на 5000 км и 35800 км съответно, намалявайки наклона до 60,6 градуса. Резервоарът (DTB) за допълнително гориво на „Бриз-М“, вече празен, е изхвърлен на орбита 433 х 35808 км х 60,6 градуса и каталогизиран като 40355. Полезният товар на този полет е фиктивен сателит, наречен IPM (неизвестен акроним, но най-вероятно означава, нещо като TestPayload Model). Масата стига по инерция до апогей и в 14:44 UTC започва 4-то изгаряне до влизане в кръгова геостационарна орбита. В 14:57 UTC „Бриз“ изпраща симулирана команда за отделяне, но полезният товар остава към степента, каквото е било намерението. След още няколко часа, две изгаряния на спомагателните двигатели SOZ на степента „Бриз“ придвижват масива до гробищната орбита на няколкостотин км над геостационарната орбита. Това е първата геостационарна мисия някога стартирана от Плесецк.

Забележка: Към 31 декември не са налични никакви US TLE проследяващи данни нито за полезния товар „Ангара“, нито за спътника Yamal-401; само за прехвърлянетона орбита на DTB резервоара от тези мисии е имало публични орбитални данни.

Lotos-S
———-
Русия изстреля военен сателит на 25-ти декември със „Союз-2-1b“ от Плесецк. Спътникът навлезе в орбита 240 х 899 км х 67,1 градуса.
Необичайно е, че руските съобщения в пресата и официалните съобщения не дават име на спътника, нито дори кодово име на „Космос“. Мисля, че това се случва за първи път след изстрелването на съветски сателит на4 януари 1963 г. (Имаше и две тайни съветски изстрелвания през 1966 г., съществуването на които изобщо не е признато).

Спътникът се смята за втория Lotos-S сателит за разузнаване на сигнали, Lotos-S № 802. Спътниците Lotos-S имат полезен товар, подобен на стария „Целина-2“, но използват модела на космически апарати тип Yantar от TsSKB-Progress вместо модела на клас „Океан“ от „Целина-2“ от украинската организация Южное. Космическият апарат достигна кръгова орбита 899 х 909 км на 26 декември, присъединявайки се към Lotos-S № 801, който е на орбита 903 х 907 км х 67 градуса.

Resurs-P No. 2
——————–
На 26 декември Русия изстреля друг „Союз-2-1b“, този път от Байконур, носещ 6392-килограмовия Ресурс-P 47KS №2 – граждански космически апарат за снимане. Основният полезен товар е камера Geoton-L1 с 0,5 м бленда и 38 км откос, с резолюция 1,0 м в панхроматичен (тип черно-бяла фотография) режим и 3 до 4 м в цветен режим. Geoton-L1 има 7 честотни ленти и 216-канално хиперспектрално устройство за визуализация. Широкоъгълната многоспектърна камера KShMSA също е част от първичния полезен товар на Ресурс-P; Вторичният товар включва приемник за проследяване на кораби AIS (автоматична система за идентификация) от OAO РКС и детектор на космически лъчи “Нуклон” от Федералния държавен университет Ломоносов. „Нуклон“ открива ядра на космични лъчи с атомен номер от 1 до 30 в енергийния диапазон 1-1000 TeV. Ресурс-P е влязъл в първоначална орбита на 190 х 428 км, която се е повишила до оперативната си височина от 330 х 471 км на 29 декември.

Yaogan 26
————–
Китай изстреля Yaogan 26 на 27 декември на1030 LT слънчева синхронна орбита 485 х 491 км х 97,4. Профилът е подобен на серията Yaogan 5 сателити за изображения, но ракетата използва по-голям аеродинамичен нос, така че това е вероятно надстройка.

Astra 2G
————
Последното изстрелване на „Протон“ за годината постави комуникационния спътник Astra 2G в геотрансферна орбита от името на SES Люксембург. Astra 2G е 6002 кг спътник Eurostar 3000, построен от Ейърбъс, Тулуза и носи телекомуникационен полезен товар за Ku и Ka честотните обхвати за европейски и западноафрикански услуги.

Fengyun 8.2
—————-
Нова година започна с изстрелването на 8-мия FY-2 метеорологичен сателит на Китайския национален център за мониторинг на спътници. Спътникът ще бъде поставен на геостационарна орбита, използвайки твърд двигател до апогея, който след това ще бъде изваден.

Leave a Comment